Coffee Talks със Симеона

• 

• Представи ни се накратко:

Привет! Името ми е Симеона Герджикова, на 23 години съм и обичам да пиша, да снимам и да яздя. Нещото, без което не бих могла да живея е именно художественото писане. Когато пиша съм най-жива, най-щастлива, най-истинска.
Учих и завърших Икономика и Бизнес в Холандия, но избрах да се върна, живея и развивам в България.

• Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Много харесвам кафето, но още повече обичам млякото. За това обикновено пия млякото
си с кафе и малко мед 🙂
 

• Каква част от живота ти заемат конете (язденето) ?

Конете и ездата са голяма част от живота ми още от 9-годишна и почти не си спомням
времето преди тях. Дванадесет години назад, родителите ми създадоха “Адгор”, първата
конна база за уестърн езда, вдъхновени от метода, наречен Natural Horsemanship или
естествените взаимоотношения между коня и човека. С времето да обучавам хора в
основите на уестърн ездата стана неразделна част от моя живот. Обичам да работя сред
природата, а базата ни се намира между четири приказни планини – Плана, Рила, Витоша
и Верила. Смятам че, близостта с природата ни кара да бъдем повече хора и по-малко
машини, в каквито забързаното градско ежедневие и всички технологии, които масово
използваме ни превръщат. Харесва ми баланса между планината и града, защото ми носи
хармония, баланс и осъзнатост.

• Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме цветовете на дадено място, атмосферата и духа му, както и всички
малки неща, които на пръв поглед са невидими за очите ни. Те са навсякъде около нас,
но ако не се постараем да ги забележим, те ще останат скрити, въпреки показността
си. Вдъхновява ме небето, с хилядите нюанси, които събира в себе си, вдъхновяват ме
алените краски на залеза, шепота на вълните, топлината на пясъка и вятърът, който
тихичко пее. Вдъхновяват ме очите на хората и животинките; усмивките, скрити в
ъгълчетата на устните и малките добрини, които някои човеци правят, без да изтъкват
себе си, просто така, за да са в помощ. Вдъхновява ме и честността, доблестта и
принципността на хората. Когато си искрен и отстояваш мнението и позицията си,
тогава си вдъхновител.

• Имаш прекрасни снимки, кои са ти любимите приложения за обработка?

Използвам Lightroom, VSCO и Snapseed . С Lightroom регулирам светлината, сенките,
нюансите на дадена снимка, като след това използвам някои от Preset-ите на VSCO за
да постигна определена цветова гама, която ми харесва. Snapseed е удобен за
селективната обработка на определени елементи от снимката, като можем да ги
сатурираме, изостряме или изсветляваме/затъмняваме, за да придобие снимката ни още
по-въздействащ вид.

• Планираш ли какво да снимаш или се отдаваш на момента?

Когато пътувам някъде, винаги обстойно разглеждам всички места, които искам да
посетя. Обичам по-известните класически забележителности и природни обекти, но
обожавам и да търся скритите местенца на дадена дестинация! Планирам какво искам да
видя, като самото вълнение от предстоящото пътуване винаги ме кара да търся и
набелязвам интересни и по-нестандартни идеи за снимки. Това не значи, че не обичам
да се отдавам и на спонтанните моменти! Понякога има толкова случайно прекрасни
моменти, че просто трябва да им се оставим да ни понесат, без да се опитваме да ги
контролираме, снимаме или променяме.

• Личи си, че обичаш да пътуваш..имаш ли си любимо място и такова , което много искаш да посетиш?

Пътуването зарежда цялото ми същество с цветна енергия. Може би това е най-точното
описание. Едно от любимите ми места е Южен Тирол. Това определено е място, където
дъхът ви ще ви бъде крайно излишен, тъй като толкова често ще виждате “спиращи-дъха”
гледки, че няма да имате никакво време да дишате. Не мога да сравня красотата на
чутовните заснежени склонове и върхове на Доломитските Алпи, както и на
кристално-сините ледени води на езерата, почти с нищо. Силата на природата просто те
оставя ням и чувстващ се като прашинка, по средата на цялата тази красота.
 
Друго любимо място за мен са Рилските Езера.Те вдъхновители на един мой стих, който
ще поставя отдолу за да прочетете:
 
Тишината на Рила
 
Тихо. Чуваш ли Рила?
Чуваш ли как, тъй космично трепти?
С тайнствена мощ, тишината вибрира,
над древните, свети, тракийски скали.
 
Тихо. Виждаш ли Рила?
Виждаш ли как светлината струи?
За среща с Бога, в пламенна сила,
над лоното дивно , Светлика искри.
 
Тихо.. шепне ти Рила.
В храма ѝ светъл, смирен пристъпи.
Тишината е цяр, самотата – красива,
Харамията – порта, езерата – очи.
 
Жива. Жива е Рила!Изпъчила гордо каменна гръд.Вечност гранитна, белолика
магия,Райско творение, Божии кът.
 

InstagramSimeona