Coffee Talks с Ани от Healthylicious.heaven

0
|
March 24, 2020

Представи ни се накратко:

Казвам се Анелия, на 25 години съм и живея във Варна. Това са първите 3 въпроса в лексиконите, нали? Обичам да изразявам себе си чрез визуално изкуство и по-специално кулинарна фотография. Обичам и да пиша – никога не обмислям или планирам текстовете и статиите, просто ги чувствам и просто съм вдъхновена. Обожавам да пътувам, да преоткривам света и себе си чрез него.

Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Да…и много обичам. Пия късо, чисто еспресо – без захар и без мляко. Всъщност кафе пия от последните няколко години, но през последната, когато живях във Флоренция се влюбих в истинското италианско кафе и станах доста по-придирчива. Обичам да пия по 2 кафета на ден и денят ми не започва пълноценно, ако след закуската не пия хубаво и силно кафе. Харесвам аромата, вкуса и действието му върху мен. Има някаква магията в хубавото кафе.

Кога се зароди любовта ти към готвенето?

Случи се някак естествено. Започнах да живея сама, тъй като учех в чужбина и се наложи да започна да си готвя. Разбира се, в началото положението беше потресаващо – сега като гледам стари снимки, виждам, че съм правила странни комбинации и доста замразена пица е присъствала. Вниманието ми към храната се появи чрез диетите и разделното хранене, където започнах обсебено да внимавам какво купувам и какво ям. Не беше добър период, чисто психически, но когато премина, започнах да снимам документален филм за университета, който посветих на вредата от захарта и си направих експеримент да спра да ям всякаква захар (освен плодове) и всъщност това постави основите на здравословното хранене. Така открих банановите палачинки за закуска и така започнах да експериментирам (защото всъщност много обичам сладко). В последствие това се превърна в начин на живот, тъй като започнах да се чувствам много добре, започнах да оценявам храната, вкусът ми се промени и имах нужда от истинска и качествена храна. В един момент всичко, което преди съм обичала като пакетирани десерти, спря изобщо да ме изкушава и тялото ми имаше нужда от съвсем други неща.

Най-голям фактор за това да готвя и да експериментирам повече беше фактът, че 4 години живях сама. В последствие, покрай друг проект, започнах да снимам и осъзнах, че това ми доставя огромно удоволствие – да създавам рецепти, да аранжирам и снимам храната и да я превръщам в нещо естетически красиво. Чувствам се изпълнена, прави ме щастлива и ме вдъхновява ежедневно.

От къде черпиш вдъхновение за рецептите?

Често получавам този въпрос и никога не знам как да отговоря. Вдъхновението просто идва. Понякога виждам идеи за комбинации и ястия в социалните мрежи, понякога просто пиша “dessert ideas” в Pinterest. Instagram и Pinterest са ми любимите социални мрежи. Обичам да разглеждам кулинарни сайтове и най-вече се вдъхновявам от кулинарните снимки. Често знам как искам нещо да изглежда или какви продукти да включва и просто експериментирам.

И аз, както всички, много пъти съм се разочаровала и съм имала неуспешни опити. Но това не означава, че не опитвам пак. Нямам много кулинарни книги и разчитам най-вече на интернет и то за десерти. За всички останали неща не спазвам рецепти, а го карам по българския маниер “сол на вкус”, “печене до готовност” и т.н.

Но дори да се базирам на дадена рецепта, обикновено винаги променям нещо, най-вече според съставките, които имам, а и по някакво мое усещане и така създавам рецептите. Експериментирам, опитвам 2ри, 3ти път, докато вкусът стане добър. Това си има и минуси, разбира се – постоянно има огромни количества храна…най-вече десерти, защото те са ми любими и най-интересни за приготвяне.

Вдъхновението е навсякъде около нас, само трябва да се огледаме 😉

В био-то на профила ти пише, че си в търсене на баланс, постигна ли го?

Балансът се крие точно в това, че не е постоянен…като щастието – търсиш го, гониш го, все мислиш за него…а, животът си тече. И през това време ти не осъзнаваш, че всъщност щастието се случва и че всеки миг е прекрасен. Така е и с баланса – той не означава перфекционизъм, не означава и крайности, а именно това да приемеш, че имаш и хубави дни и лоши дни. Че имаш моменти на вдъхновение, но имаш моменти и на негативизъм. Че няма смисъл да се стремиш само към високата скала емоции. Много е лесно да го обясня точно с Ин и Ян – в бялото има и черно, както и в черното има бяло. И едното не съществува без другото.

Дали самата аз съм постигнала баланса – стремя се ежедневно и си напомням, че животът е прекрасен и че да си себе си е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Виждам толкова огромна и позитивна промяна в мен самата, когато започнах да съм мила със себе си. Тогава идва балансът – когато започнеш да се приемаш и да осъзнаваш, че когато цъфтиш отвътре, всичко около теб разцъфва също.

Споделяла си за твоите хранителни разтройства, как се справи и какво би посъветвала момичетата, които преминават през същото?

С много желание и борба с мен самата. Никой не може да те спаси от нищо, докато сам не пожелаеш. Докато не осъзнаеш, че в този живот има много повече от това да се мразиш, да си депресиран, да искаш да изчезнеш. От това да броиш всяка хапка, да теглиш всяка малинка и да прекарваш часове през огледалото, чудейки се какво още не харесваш в себе си.

Първата стъпка винаги е да признаеш пред себе си, че нещо се случва и има някакъв проблем. Да се ядосаш на себе си, да си поплачеш и да решиш, че можеш и искаш да се справиш. Аз много се изнервих на себе си и много ми липсваше старата аз – усмихнатата, щастливата, мотивираната и вдъхновената. Много исках да се върне. И не можех да позная другата – апатичната, безразличната, обсебената от храна.

И вярвам, че най-важното е да се говори. Споделянето лекува душата. Именно заради това най-хубавото нещо, което можете да направите за себе си е да потърсите специалист – всеки, ама всеки, би имал само позитиви, ако разговаря с психолог. Да говориш с някой, който е там, за да те изслуша и да не те съди за нищо е много освобождаващо чувство.

Хранителните разстройства са коварни и в България нямат достатъчно гласност. Те са най-смъртоносното психично заболяване. И са толкова често срещани – не си представяйте само момиче, което е кожа и кости или повръща по 5 пъти на ден…не! Малко хора знаят, но “орторексия” е вид хранително разстройство, което се класифицира като “обсебеност от здравословно хранене”.

Винаги ли четеш етикетите на храните и какво е основното, на което трябва да се обръща внимание?

Да, превърнало се е в някакъв навик, който до някаква степен не е хубав, тъй като лесно може да се превърне именно в орторексия, за която обясних в предния въпрос. Храните, които познавам и които купувам ежедневно, вземам без да ги изследвам обстойност, въпреки че преди време така открих как в хляб, който съдържаше квас, изведнъж се появи и мая в съдържанието.

Други продукти обаче – винаги поглеждам етикета, дори да пише, че са здравословни – това е най-голямата измама, толкова много уж “здравословни”, “диетични” и продукти “без захар” имат много по-лоши съставки. Най-лесен пример са газираните напитки “без захар”, които имат аспартам.

На какво да обръщаме внимание?

Колкото по-малко съставки има една храна, толкова по-добре. Имаше един много добър съвет, който циркулираше из интернет – “ако баба ти не може да прочете съставките, не го купувай”

Не ви съветвам да се обсебвате и да скачате в крайности, а плавно да преминете към здравословното хранене. Включвайте повече истински и цели храни в менюто, тоест намалете пакетирани. А, при тях гледайте за:

изкуствени подсладители – всичко като сукралоза, глюкозо-фруктозен сироп, малтитол .. очевидно аспартам, ацесулфам (и всички странно звучащи думи!)
овкусители, оцветители и аромати – тоест повечето Е-та, както и натриев глутамат, който подсилва вкуса и ви кара да искате още и още
трансмазнини като маргарин, палмово масло и други хидрогенирани олиа
рафинирани продукти

Пропуснете всякакви колбаси и салами, пакетирани сладки десерти, кроасани, пастички, храни като готови руски салати и т.н. Не забравяйте, че вече има много алтернативи и може да откриете и здравословни бисквити, вафлички, солени крекери, чипсове и т.н

Знам, че тази информация ви идва в повече, ако тепърва започвате да се замисляте за храненето си, но отново ви съветвам да наблегнете на плодове, зеленчуци, яйца, риба, месо, домашни млечни продукти, бобови и пълнозърнести храни.

Няма как да не те попитам и за пътешествията☺ Имаш ли си любимо място и такова, което много искаш да посетиш и защо?

Последното ми пътуване беше голяма мечта – прекарах 3 седмици в Азия и посетих Тайланд и Бали. Започнах да пътувам преди 13 години и се превърна в едно от най-любимите ми неща. Наистина е пристрастяващо. Да пътуваш ти дава свобода, която не си предполагал, че съществува, дава ти липсващите късчета от теб самия.

Влюбих се в Бали и бих се върнала отново. Обожавам и Австралия, където съм живяла половин година. Италия също е място, където съм оставила късче от душата си – там се чувствам много жива. Във Флоренция прекарах повече от половин година, докато учех магистратурата си и не знам дали имаше по-подходящо място да се потопя в култура, изкуство и невероятна храна и атмосфера.

Северните държави като Исландия и Норвегия също са много красиво място, което е буквално природа – прекланяш се пред нея. Там няма пренаселване, има просто красива природа.

Мечтая си да обиколя възможно най-много държави. Сега, след Азия, още нямам следваща цел, но съм сигурна, че вятърът ще ме отведе скоро някъде и отново ще се гмурна в някоя прекрасна и различна държава.

И последно…като за десерт, можеш ли да споделиш твоя любима рецепта за бърз и лесен сладкиш?

Това е доста труден въпрос, тъй като след всяка нова рецепта и приготвен десерт, съм убедена, че е любимият ми. Имам няколко много любими рецепти за торти, както и за лешникови бисквити, но днес ви предлагам да си приготвите бананов хляб – изключително лесна рецепта, за която не се изискват никакви умения. Всичко се смесва и се изпича. Вкусът е несравним – плътен и мек кекс с аромат на банани… мммм!

Необходими са ви: