Coffee Talks с Корнелия Юлиева

0
|
April 6, 2020

Представи ни се накратко:

Привет! Казвам се Корнелия, кръстена съм на баба ми Корнелия, а тя на нейната и така назад в годините. Защо Корнелия? Ами защото съм тъмнокоса и тъмноока, или поне така обичам да си мисля. Във Франция, където изкарах последните години, името ми често бива свързано с птица – вид сврака. Ние по нашите ширини точно такава си нямаме, та гледам аз да запълвам тази празнина.

Занимавам се и се интересувам от комуникации най-общо казано. Обичам да търся поводи да я създавам, начини да я адаптирам и смисъл да я поддържам и развивам в професионален и личен план.

Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Сутрин пия двойно еспресо, малко преди обяд капучино, а следобед още едно последно късо, за да завърши благополучно работният ден, а и да мога все пак да се насладя на вечерта без да се прозявам.

Придържаш ли се към здравословен начин на живот и имаш ли си някакви healthy tips and tricks ?

Иска ми се да вярвам, че водя един по-скоро здравословен живот. Ако го отнесем към храната, то от доста години насам следя как и с какво се храня. Държа да приготвям сама храната си от няколко съставки, защото това ми позволява да знам точно какво давам на тялото си и да го напасвам според вкуса и нуждите ми. Може би най-добрият healthy tip, който мога да дам, е да изследваме тялото ни и да се вслушваме в него, както и да не се прехласваме по трендовете, защото те често могат да са в ущърб на здравето ни.

Нека го илюстрирам с пример. Преди може би 5 години прекратих една тригодишна диета, която беше на растителна основа с намалено количество млечни продукти. Тя изтощи организма ми. Днес в менюто ми е силно застъпено телешкото месо, рибата и високомазнинните млечни продукти и се чувствам чудесно. Един трик за онези, които не обичат самия вкус на месото, но искат да извлекат ползите от него, е костният бульон. А и да си го кажем честно – на никого няма да се отрази зле малко колаген, нали?

Разбрах, че се интересуваш от личностно развитие, можеш ли да ни споделиш повече за философията ти за живота, както и добри практики, които на теб са ти били полезни?

Човек сам създава реалността, в която живее. Имам предвид, че нашето възприятие, иначе казано мислите ни, за случващото се в заобикалящия ни свят са тези, които определят как ще гледаме на една ситуация. Когато успеем да спрем да съдим, а просто наблюдаваме и практикуваме една осъзнатост, това ни позволява по-рядко да изпадаме в мелодраматични състояния, който да бъдем честни – не са приятни нито на нас, нито на хората около нас. Така че по-позитивно и по-ведро, пък кавото има да става, ще стане така или иначе.

Друга практика, която, мисля, че ме е оформила до голяма степен като човек, е да си налагам често да излизам от зоната си на комфорт, било то в личен или професионален план. Мисля си, че човек опознава себе си истински, когато се предизвика. Справянето с предизвикателства води до едно доверие в собствения потеницал, което пък е нужно, за да се утвърдим като личности. Доверие, че правейки нещо ново и различно, това всъщност е шанс да се обогатим.

Можем да погледнем на това излизане от зоната си на комфорт като на прикючение, по което сме поели доброволно и независимо от ситуациите, които ни очакват, то ние имаме и капацитета и волята да се справим. Човек не знае колко е силен преди да му се наложи да го докаже, а от дивана няма как да стане. Колкото повече се срещаш с нови предизвикателства, толкова по-уверен ставаш в себе си и толкова повече доверие си имаш, че не просто ще успееш да се справиш, ами и да се забавляваш вървейки по неотъпкания път.

В предвид обстоятелствата в момента, за какво имаш време сега, за което нямеше преди? И как ти се отразява цялата ситуация?

Знаеш ли, мислих, че ще ми е изключително трудно да се изолирам, предвид активния живот, който водя принципно, но истината е, че се чувствам супер! Забавих темпото и това ми даде възможност да се обърна към себе си, да си направя някаква равносметка и да видя нещата, които са ми истински ценни. Когато не можеш да си навън, то няма по-хубаво от това да се обърнеш навътре към себе си.

Сега имам много повече време за йога, да уча от онлайн платформи и разбира се, да се излежавам сутрин. Истината е, че след няколко месеца ще сме отново свободни да щъкаме, но докато дойде този момент може да инвестираме това време в развитието ни, а не в превъртане на поредния сериал. Иска ми се някак това време да е по-смислено за всички ни. Знам, че някой страдат от тревожност, при други се изразява като апатия, но е нужно да променим вътрешната си нагласа, за да сме по-ползотворни, макар и между четири стени.

Какво те вдъхновява?

Личният пример на хората.

Би ли ни отправила някакво предизвикателство, което да бъде лесно изпълнимо в домашни условия? (независимо дали ще бъде за готвене, творене и т.н)

Всеки ден преди да си легнеш изричай на глас 3 неща, за които си благодарен. После 3 неща, които искаш да ти се случат.

Първите 3 ще са повод да се усмихнеш. Вторите 3 ще са като пожелание сам към себе си, а когато го изричаме чистосърдечно на глас и си ги представяме, то изпращаме вибрации към вселената. Силата на пожеланията или проекциите я наричат.

Казват, че за да изградиш един навик са нужни 21 дни, аз смятам, че ако го правиш поне толкова, то ще имаш няколко причини да си по-щастлив и още няколко, за които да се вълнуваш.