Coffee Talks с Александра Панайотова

Представи ни се накратко:

Аз съм Александра, на 24 години от София. (Знам, че изглеждам много по-малка, но какво да се прави..) В момента съм в Париж под карантина, което за мен не е голяма разлика от обикновеното ми ежедневие, защото работя от вкъщи, музиката също си записвам вкъщи.

Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Обожавам кафе, пия по няколко на ден! Със закуската обичам капучино или ‘домашно, мързеливо капучино’, което е нескафе с малко мляко, а за през деня любимо ми е еспресото. А ако трябва да ти отговоря по-детайлно – предпочитанията ми за кафе варират от държавата, в която се намирам. Откакто съм във Франция, пия всякакво кафе и не съм толкова капризна, защото тук се затруднявам да открия истинско късо кафе или капучино.

Можеш ли да ни споделиш какво е положението в Париж в момента?

Положението в Париж се мени сравнително често, мерките се затягат всяка седмица. За момента карантината е подобна на тази в България, но една идея по-стриктна – парковете и градинките са затворени; работят само супермаркетите, хранителните магазини (включително магазинчетата за плодове и зеленчуци, месо, риба, но са затворени пазарите), аптеките, болниците. Това, което също е различно тук, е че е задължително да излизаме навън с декларация, която трябва да съдържа адрес и точен час, в който сме напуснали къщата/апартамента си. Все още е позволено излизането за спорт (разходка или тичане), но само по един или двама, които живеят заедно,  до 1 час в 1 км радиус. Преди няколко дни въведоха забрана за излизанията за спорт между 10ч и 19ч, което засега не изглежда особено обещаващо, в социалните мрежи започнаха да циркулират видеа от големи навалици от хора, излезли точно в 19ч. Скоро очакваме и по-стриктни мерки.

Как се роди идеята за „концерт“ на балкона и ти самата как разбра и се включи в това?

“Концертите” започнаха във вторник 17 март (ден 1 от официалната карантина тук в Париж). Три съседки излязоха на балкона си и подканиха всички съседи да направят същото, тази първа вечер слушахме музика и танцувахме. Разказаха ни своята идея, която е всяка вечер, всички от съседните блокове да излизаме и да се включваме  с каквото поискаме, без значение дали ще разкажем стихотворение, дали ще свирим на инструмент, ще пеем или просто ще слушаме музика. Постепенно и други съседи разлепиха съобщения по прозорците си за срещата в 19,30ч.

Оттогава вечерите протичат по следния начин: излизаме по балконите си в уговорения час, следват 10 секунди мълчание за болните, лекарите и всички, които се борят със заразата, организаторките ни показват танц, в който всички се стремим да се включим, а след това, в зависимост от какво сме подготвили за вечерта, програмата е следната: слушаме музика, песни (изпълнение от мен), игра с въпроси ‘тип Стани Богат’ и тн.

Относно моето включване, може би на някои видеа си личи, но от малка имам сценична треска. На третия ден от карантината моят приятел ме попита дали смятам да пея, но имах известни притеснения – първо защото манталитета тук е млалко по-различен и не знаех как ще се приеме и второ – сценичната треска. В крайна сметка успя да ме убеди с това, че музиката сплотява хората и с пеене ще мога да повдигна духа на съседите.. нямаше как да откажа. Но се разбрахме, че ще се включа само, ако няма планирани изпълнения за съответната вечер. Разбира се, оказа се, че точно тази вечер няма нищо планирано. Изпълних Hallelujah и оттогава пея почти всяка вечер.

Това, което е наистина страхотно е, че със съседите се опитваме да си повдигаме духа не само вечерта, но и когато имаме възможност. За първия ден от пролетта, 1 април и Великден се разбрахме да изготвим рисунки и да ги залепим на прозорците си.

Как избираш песните, които изпълняваш?

Първоначално избирах песните си сама. За Hallelujah и Bohemian Rhapsody, идеята ми беше да изпълня нещо, което се знае и се харесва, както от по-младите, така и от по-възрастните. Това беше преди да се ‘запознаем виртуално’. А откакто си направихме група в социалните мрежи, изпращам в нея предложения. След като съседите избраха българска народна песен, дълго време се чудих коя да бъде, моя приятелка ми предложи “Катерино моме”, послушах я и засега това е най-слушаното ми ‘балконно’ изпълнение. Откакто имам и повече последователи, които очакват изпълненията ми с нетърпение, изпълнявям и техните предложения – пример са “Облаче ле бяло” и “Девойко мари хубава” , които ми бяха предложени от тях.  

Предвид обстоятелствата, успяваш ли да запазиш позитивното и как се справяш с изолацията?

Със сигурност успявам да остана позитивна, ежедневните срещи със съседите помагат страшно много. Също така, тук съм с две котки и приятел, който готви и се упражнява почти постоянно, защото учи кулинарно изкуство. Разбира се, че има моменти, в които ми е трудно, но смятам, че нямам право да се оплаквам, след като съм наясно колко много хора са в много по-тежка ситуация от мен, не само заради сегашната изолацията, а като цяло.

Ако трябва да изпееш песен в момента, коя би била тя и защо?

Точно в този момент бих изпяла Happy на Pharell Willliams, защото днес е Великден във Франция и досега оцветявах рисунки на яйца и зайчета, които ще залепя на прозорците си. Знам, че това ще усмихне всички деца от съседните блокове, както и много възрастни, защото аз самата се почувстах много добре, когато видях произведенията на съседите (малко се забавих с моите).

Instagram: @panayotova