Coffee Talks с Валентина Димитрова

0
|
May 8, 2020

Представете се накратко:

Казвам се Валентина Димитрова и съм фамилен терапевт и съосновател на „Център за семейно щастие Нюанси“. От повече от 8 години помагам на хората да видят поне още една различна гледна точка за своите проблеми и за начина, по който участват във взаимоотношенията си, за да могат да постигнат желаната промяна в живота си. Това е не просто моята професията, а моята страст и призвание, затова и непрекъснато развивам професионалната си компетентност като посещавам редица семинари, надграждащи обучения и уъркшопи с водещи световно признати терапевти. Асоцииран член на Българската Асоциация по Фамилна Терапия, както и координатор на ежемесечните срещи на асоциацията. Автор съм на статии, публикувани в собствен блог, както и в сайтове като mila.bg, „Майко Мила“, „Мама Нинджа“. Провеждам обучения и семинари.

Пиете ли кафе и какво (ако Да)?

Хубавото и ароматно кафе е наслада, която си доставям ежедневно, два пъти на ден. Не го пия просто за събуждане, а за да си доставя удоволствие, затова и съм доста взискателна към избора на кафе. Първото нещо, което правя сутрин е да си направя лате, 100% арабика, в голяма чаша с плътна пяна и захар. Пия го през цялото време, докато се оправям за работа.

Какво е вашето мнение за ситуацията в момента и как ни се отразява психически?

Ситуацията е безпрецедентна, хвана ни неподготвени и внесе голяма несигурност и тревога, както се случва при повечето кризи, но разликата при тази е, че е непредвидена и е в световен мащаб. Много хора започнаха да усещат разклатена основата под краката си, защото загубите, които преживяват са на много нива- икономически, социални, емоционални, физически. Всички тъгуваме и е важно да си дадем сметка за това. Тъгуваме за нещата, които никога повече няма да същите, дори да се върнем към нормалното си ежедневие скоро, промяната вече е настъпила- ние сме различни. Това, разбира се, няма как да не се отразява и на отношенията с най-близките ни хора, тъй като различните хора преминават по различен начин през трудностите се наблюдава ескалиране на конфликтите в семейството, отдалечаване между семейните членове на физическо или емоционално ниво.

Според вас нормално ли е да изпитваме страх и има ли нещо, което да ни помогне, за да не изпадаме в състояния на тревожност?

Най-естественото и нормално нещо в такъв период е да сме изплашени, разбира се. Страхуваме се за здравето си и за това на близките ни, страхуваме се как ще се адаптираме към всички промени, които ще настъпят следствие на тази криза и най-вече кога и как ще преминем през нея. Все пак, всеки го преживява различно- има хора, които откриват повече възможности в тази изолация и използват времето, за да правят нещата, които преди все са отлагали. Други, които са били по-тревожни и преди изолацията, в момента тревогата им се е повишила драстично и те са в режим оцеляване, тоест основната им цел е овладяване на кризата и по-лесното им преминаване през нея и как да съхранят себе си.

Нещата, които биха помогнали да се намали тревожността е първо да си дадем сметка, за нещата които зависят от нас и кои не и да се фокусираме върху първите. Да си въведем структура в ежедневието и график- да имаме време за работа, спорт, домакинство, за децата и т.н. и не на последно място време за себе си. Да извършваме различните дейности на различни места (помещения или обособени кътове) в пространството. Да се обличаме различно според дейността (да не правим всичко по пижама 😊 ) Физическата активност сега е от изключително значение, трябва всеки ден да отделяме време за раздвижване. Да общуваме онлайн с близките си (всеки ден да говорим поне с 1 човек) . Да отстояваме собствените си граници и да се съобразяваме с тези на другите семейни членове. Да споделяме за нещата, които ни тревожат, но и да си даваме сметка, че и на другите ситуацията им се отразява по определен начин. Да си поставяме малки и постижими цели всеки ден – например да чета по 3 стр. от нова книга.

Как можем да помогнем на наш близък, който е изпаднал в състояние на депресия?

Важно е да се уточни, че депресията е психично разстройство, на което може да помогне специалист. Лошото настроение, тъга и апатия, които отминават в рамките на няколко дни до седмица не винаги означава депресия. Но това, което може да се направим, ако забележим признаци на депресия при наш близък е да го подкрепим в това да потърси професионална помощ. Най-вредното нещо, което може да направим е да му кажем „ Стегни се, всичко ще се оправи“ или „Виж, колко хубави неща имаш в живота, радвай им е“, „Усмихни се“ и т.н. Тези фрази не само, че не помагат, а дори могат да навредят. Понеже виждам ,че ще говорим и за книги към края, използвам темата да споделя една много ценна за мен книга, написана от личната среща на авторката с депресията, написана на много достъпен език .

„Депресията ме обича“ на Веселина Седларска, тя е подходяща, както за хора, страдащи от депресия, така и за техните близки.

Доста често емоциите ни надделяват над разума, това проблем ли е? Има ли някакъв начин да контролираме тези неща?

От това, което наблюдавам в моята практика е, че много често противоречието между разум и емоция започва да се формира доста по-рано, някъде в детството, когато се опитваме да отговорим на очакванията на околните и посланията, които ни дават и едновременно с това да отстояваме себе си. Когато тези две неща не са в синхрон се поражда противоречие. Например майката казва на дъщеря си, че на „мъж не може да се разчита“, дъщерята всеки път влиза в отношения с мъж, на когото не може да се разчита. На едно ниво тя остава „лоялна“ към посланието на майка си и винаги „попада“ на такива мъже, но от друга страна много иска да има „нормална връзка“ и дори да разчита на мъжа, но все не се получава. Разбира се, това е доста опростен пример, а и тези процеси не са съвсем съзнавани ,а за да станат по-разбираеми понякога има нужда от психотерапия. Когато хората разберат и наместят тези противоречия в себе си, тогава вече ще могат да направят различен и осъзнат избор.

Живеем в свят, в който можем да черпим информация от множество източници, най-вече интернет, може би това е първото място, което посещаваме, когато усетим, че имаме проблем. Бихте ли ни дали съвет как да отсяваме информацията и какво да направим, когато усетим признаци на тревожни състояния?

За съжаление всеки може да публикува всякаква информация без да притежава необходимата компетентност, което е особено опасно когато става въпрос за физическото и ментално здраве. Добре е винаги да гледаме къде се намира публикацията, дали е в сериозна медия или сайт, в който да има подробна информация за автора на материала. Ако съответно това липсва, по-добре да не се чете.

Когато някой усети признаци на тревожни състояния е добре да се съсредоточи първо върху дишането – то трябва да бъде дълбоко и осъзнато. Да се опита да вдиша дълбоко за около 3-4 сек. и да задържи дъха си за 2-3 сек. , след това бавно да издиша, отново 3-4 сек. и така да продължи, докато не усети леко успокояване. Да се отпуснат мускулите на тялото( много добре би било, ако някой му направи масаж). Да си помисли за момент или ситуация, в която се е чувствал добре и спокоен, за да насочи мислите в конкретна посока и да се овладее тревогата. Да вземе хладен душ с абразив – боди скраб или гъба с по-грапава повърхност, за да може да се „събуди тялото“, да се активира периферната нервна система. Ако състоянието не се подобри до няколко дни е добре да се обърне към специалист.

Понеже целта на разговора е да бъдем полезни, споделете ни нещо, което вие смятате, че е такова, а сме пропуснали в разговора ни?

Това, което искам да кажа на всички читатели е да следват своя собствен процес и да не се сравняват с другите, защото това често води до неудовлетворение и самообвинения. Някой може да е прочел 10 книги за тези два месеца, а друг нито една, но това не означава, че си е загубил времето, а просто преминава по негов, различен начин и е важно да го разпознае, за да го оцени като такъв.

И като за последно, понеже доста хора в момента имат време за четене, имате ли си любима книга, която бихте препоръчали?

Това винаги ми е бил много труден въпрос, защото много обичам да чета и гледам да го правя всеки ден и имам толкова много любими книги. В зависимост от периода, в който съм мога да препрочета някоя книга и да я възприема по съвсем нов и различен начин, за разлика от първия прочит. Затова ще споделя последните книги, които ме впечатлиха- Джоди Пико „ Малки големи неща“ и на Джоузеф Камбъл „ Силата на мита“