Coffee Talks с Ели

0
|
June 5, 2020

Представи ни се накратко:

Казвам се Елица Бехар и съм на 26 години. Работя като Маркетинг и ПР специалист и още като content creator /така модерното наименование на създател на съдържание/, a най-големият проект, разбира се, е моят блог за мода, пътешествия и разни други интересни ежедневни теми – Mademoisellie. Боря се с вятърни мелници ежедневно, защото ми се иска средата, в която се развивам да дава полезност на хората, а не просто един красив балон, който може и да се спука в един хубав ден. Работохолик, мечтател, ОГРОМЕН любител на кучетата, модата и фотографията бих казала. Опитвам се да намеря баланса измежду всички свои интереси, за да вървя напред все по-устремено! Вярвам в доброто и се опитвам да мотивирам и хората, които ме следват да вървят в тази посока – да се развиват, да вярват в мечтите си, възможностите си, да обичат себе си на първо място.

Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Живея за кафето. Не се събуждам без лате или капучино сутрин, а по време на работния ден изпивам поне още едно следобед. Обичам го без захар, с мляко и по възможност – много пяна. Най-хубавото кафе в София е в The Coffee Room в квартала ни. Изгубили сте много, ако не сте минавали от там 🙂

Може ли да ни разкажеш как за започна да развиваш своя блог и Instagram?

Мога да разказвам с дни, вече съм напълно убедена, че и книга мога да напиша за моя път в тази сфера. При мен нещата не са били наготово – зад всичко стои адски много труд, безсънни нощи, работа, работа и пак работа. Още от тийнейджърските си години имам афинитет да правя по-интересни кадри, да обработвам, да пиша текстове. Голям мечтател съм и винаги ми е доставяло удоволствие да чета красиви текстове, да търся информация за места и продукти в интернет, да гледам ревюта и да се вдъхновявам от различни хора по света. Не веднъж съм споменавала, че най-любимата ми влогърка бе Zoella, която обаче не следвам от години, но все пак тя бе мотивацията ми да направя свое собствено място, в което и аз да споделям моя свят – такъв, какъвто ми се иска. Винаги хората около мен са имали интерес да им кажа от къде могат да закупят и те такава рокля/грим, къде да отседнат при пътешествие или да получат просто съвет – какъв подарък да вземат за близък човек. До ден днешен имам адски близки хора до себе си, които не разбират моята работа по блога, но това не е и нужно. Това е специфична среда, особено Инстаграм и не всеки има интерес и най-вече потребност да гледа по цял ден животите на другите хора. За мен Инстаграм е вдъхновение, отдушник и най-вече възможност да покажа себе си така, както бих искала светът да ме вижда – цветна, различна, дори на моменти хаотична, но най-вече себе си. Създадох Mademoisellie преди 4 години и от тогава толкова неща са се променили – обожавам да скролвам назад и да виждам прогреса си, защото в ежедневието може да загубиш мотивация и реална преценка за това какво постигаш. Първите над 2 години и половина съм работила само по изграждане на името си, имиджа си, почти не съм имала кампании. С времето започнах да се запознавам със страхотни хора от сферата и лека по лека нещата започнаха да се случват – винаги съм казвала, че на първо място трябва да си проактивен и офлайн, за да си инфлуенсър. Не може просто да купиш едни последователи, обаче в същото време никой да не те познава – дори се е случвало такива хора да бъдат поканени на събитие и всички се питаме кой е този човек. Не е лесно да изградиш себе си от нулата като успешен продукт така да кажа – отнема време, труд, нерви и мноого безплатна работа в началото. Всички сме започнали от някъде – години наред съм взимала дрехи от магазини/бутици, които снимам за блога и след това връщам обратно, за да градиш съдържание и портфолио. Трябва търпение и ясна представа защо си започнал този проект. Все още не съм на нивото, на което ми се иска, но все пак вървя стремглаво напред и най-вероятно в един хубав ден ще достигна мястото, до което ми се иска да стигна.

Какъв съвет би дала на човек, който тепърва започва това „приключение“ ?

Да си помисли хубаво – защо иска да се занимава точно с това. Ако отговорът е “защото искам и на мен да ми подарявят козметика и да ме канят на страхотни събития” – сега е моментът да се откаже. Зад бляскавия живот стои толкова труд, който дори не искам да споменавам – безсънни нощи, часове работа уикендите и всеки ден след другата ти “9 до 6” работа – ако си се родил в имение и можеш да снимаш просто по цял ден дрехите си, може и да не ти се налага да работиш денонощно, но на мен лично ми е отнело 4 години да стигна нивото, на което съм в момента, както и работя в моменти, в които повечето хора биха се отказали. Важно е човек да бъде себе си, да има ясна цел и да е постоянен. Силно препоръчвам да не се започва просто акаунт в Инстаграм, а да направи свой сайт или влог, които да му служат за портфолио, ако в един хубав ден социалните мрежи се видоизменят и Инстаграм изчезне – все пак всяко чудо е за три дни, нали така. А със сайт или видео канал – те винаги ще стоят в мрежата като доказателство кой си ти, какво правиш и за какво се бориш, ще имаш своето име в мрежата. Бих искала да мотивирам сега започващите да са проактивни, да не се отказват и да имат търпение – може след месеци, дори години да ги забележат, важното е да бъдат себе си и да правят това, което ги прави щастливи.

Какво ти е мнението за купуването на лайкове и последователи?

Първичният отговор е ПРОТИВ. Аз самата никога не бих го направила, защото така залъгваш само себе си. Да си инфлуенсър – означава хората да те харесват заради самия теб, да се появяваш често онлайн и офлайн, да твориш смислено съдържание, на което последователите ти да реагират. За хора като мен – блогъри, влогъри – смятам, че е нередно, защото в крайна сметка накрая всички виждаме как на 20-30 000 последователя, някои наши колеги имат по 150 – 300 likes, което може да ни отговори на въпросите – истински ли са хората в тези профили. В крайна сметка по-добре имай 5 000 истински хора в профила си, които ти вярват, отколкото 25 000, които са там някъде в пространството и дори не знаят ти кой си. Инстаграм е общност и така трябва да остане. Мисля си, че в последно време голяма част от фирмите разбраха, че не броят последователи е важен, така че рано или късно истината си намира своя път, колкото и драматично да звучи 😀

Друг е въпросът при фирми и брандове, които имат нужда от голям брой последователи, за да бъдат забелязани или пък да получат така заветния SWIPE UP бутон. В такива случаи бих била по-склонна да кажа, че не съм ПРОТИВ.

Може ли да споделиш кои според теб са добри и лоши практики в социалните мрежи?

Освен засегната тема за купуване на лайкове в предходния въпрос, бих засегнала темата за така наречените “instagram pods”- групи, в които хората споделят помежду си новите постове и всеки член на групата коментира, харесва, reshare-ва. Изключително красиво е да намериш група от хора, с които си “кликвате” от към виждания, съдържание и цели. Аз също съм част от такава и дори по време на карантината си споделяхме страхотни неща, от време на време се виждаме и всички момичета от там ги обичам много, страхотни са! Вдъхновяваме се взаимно, коментираме наболели теми, но никога, ама НИКОГА не сме си пускали новите постове една на друга в групата с цел повдигане на Engagement rate-a ни с безсмислени коментари. Ако човекът харесва това, което си споделил, ще го оцени. Всеки сам решава как да поддържа социалните си мрежи, свободни сме да правим все пак каквото смятаме за редно, но всичко изкуствено си личи. В чужбина тези instagram pods може и да действат за големи акаунти, но тук направо ти боде очите да влезеш в един профил и да видиш, че под абсолютно всяка снимка в последните месеци, коментарите са само от едни и същи хора, в чиито акаунти респективно ще откриете същото. Пак казвам – не съдя никого, нито бих искала да кажа, че това е някакъв грях, но според моите виждания не това е смисълът – за да си влиятелен не е нужно да имаш хиляди харесвания и коментари, а по-скоро хората да ти имат доверие, което с такава практика няма как да се получи, поне не за дълго време 🙂

Друга лоша практика според мен е липсата на “хигиена” в профилите. Знаеш ли в последния месец колко кампании съм отказала, съответно това колко загуби са за мен самата? Това обаче няма значение за мен, защото не бих искала Mademoisellie да се превърне в своебразна ходеща реклама на различни продукти от една категория на конкуренти през ден, да рекламирам твърд алкохол и цигари, докато ме следват малки деца или да показвам моден бранд, в чийто профил всички снимки са от чалготеките, но все пак съм получила еднотипното запитване, започващо с “Много харесваме твоя профил – снимай се с наша дреха и ние ще ти я подарим” – та ти дори не си си направил труда да видиш какъв стил и начин на живот водя, но виждаш 12 К последователи и хоп – хайде да ти пратя там една дрешка и ти ми я снимай, независимо, че стилът не кореспондира с мен самата по никакъв начин. Всички се изкушаваме понякога от добри предложения, но трябва да държиш на принципите си , защото това също се забелязва. Знаеш ли, че ако бях приемала всички предложения, вече щях да съм като всички останали момичета, които рекламират ежедневно различни продукти от healthy продукти до електронни цигари…които, разбира се, заемат половината снимка. Щях да имам много последователи, които са там, за да гледат сеир, а не защото те харесват и защото биха били потенциални клиенти на рекламирания продукт. Много е важно да не губиш себе си по пътя, колкото и да ти се иска да приемеш повече оферти. Качество пред количество – винаги съм изповядвала тази максима. Може би защото имам и друга работа, мога да си позволявам тази хигиена, не знам. Но силно се надявам все повече да се отсяват тези профили, по време на карантината забелязах такава тенденция – откроиха се тези инфлуенсъри, които знаят защо са тук и защо го правят,а останалите, за които става въпрос, просто останаха на заден план. Не си ли адаптивен и креативен, няма как да оцелееш в тази среда, еднотипното, пошлото, започна да омръзва и слава богу. Хората се пренаситиха на клонингите, вече се търси автентичност, мисъл, различност. Не казвам, че при мен ще откриеш само гениални и уникални думи и кадри, но все пак се старя винаги да оставям цялото си сърце в материалите, които пускам, за да ме запомнят заради мен самата, а не заради това откъде съм се тагнала.

Завършвам обаче този въпрос с добрите практики, защото доброто винаги побеждава.

Добра практика е да даваш кредит, ако си взаимствал до голяма степен идеята от някой друг артист. Винаги едно inspired by @…. върши чудесна работа и за теб, и за самия творец 🙂
Подкрепата все пак между хора, които имат общи интереси. Не е нужно да си в група с тези хора, за да им дадеш един лайк, коментар или да им пишеш мили думи на лично съобщение, които да вдъхновят за бъдещи проекти.
Креативността. Тя се разгърна по време на социалната изолация и толкова красиви творения от всякакви хора не бях виждала никога в Инстаграм. Не е нужно да си гений, пак казвам – просто се осмели да правиш нещо различно, да излезнеш извън комфортната си зона, защото тогава се получават красиви неща.
Добра практика е хигиената на профила. Написах вече защо – по-нагоре.
Хубаво е да споделяш в стори за творци, които те вдъхновяват, защото тази помощ всъщност е изключително важна за всеки един, който прохожда.
Добра практика е всеки профил да има своя кауза/мисия/тема. Едни са приключенци, други са добри в готвенето, трети са прекрасни mommy bloggers…и какво ли още не. Аз самата съм избрала модата и по-точно подкрепа на българските брандове. Когато влезеш в един профил – трябва да знаеш какво можеш да откриеш в него.
Благотворителност. Дали ще пускате дарителски сметки на стори, или вие самите ще дарите/организирате базар, както с още няколко момичета направихме преди време, важно да се дава добър пример, особено ако ви следват много хора. Влиянието трябва да се използва рационално и разумно, като мотиватор да бъдем по-добри.

Иска ми се да засегнем и темата за менталното здраве, сравняването и като цяло влиянието, което ни оказват социалните мрежи. Какво е твоето мнение и имала ли си такива моменти?

Разбира се, че съм имала. Според мен трябва да си от камък или да си огромен непукист, за да не се повлияеш в даден момент от социалните мрежи. При мен обаче всичко се промени след тежки моменти у дома – тогава осъзнах кои са важните неща в живота и как няма по-важно от здравето, в случая обаче говорим за менталното. Ако ти не се чувстваш добре в кожата си, ако нямаш увереността, че ти си такъв и такъв, можеш тези и тези неща, то по-добре не тръгвай по пътя на социалните мрежи. Тук всичко е красиво, но всички знаем, че всеки от нас ИЗБИРА какво да види светът за него, не показва болката си, трудните моменти, а и не смятам, че е редно. Аз самата избирам да пускам позитивно съдържание в блога си, Mademoisellie, тъй като за мен всеки носи проблеми и тъга със себе си и е важно да има такова място като Инстаграм, което да ни бъде вдъхновение, да виждаме добрите примери. Товарите всеки си ги има, мен лично този розов свят ме е спасявал, защото ми беше като отдушник в тежките моменти – вдъхновявах се да стана и да продължа напред с нови сили. Перфектни хора няма. Както и друг човек като теб. Сравняването е полезно само и единствено, ако е пречупено през призмата на това да се мотивираш да вървиш напред, за да постигнеш нещо, за което и ти самия мечтаеш и искаш да имаш, но не и това да става болестно състояние и на всяка цена. Менталното здраве на днешна дата е едно от най-важните неща, към които да се стремим, защото живеем в странен свят, в който ежедневно сме заливани с идеята за бляскав живот, скъпи вещи, пътешествия до далечни места. Да гледаш в собствената си паничка е толкова важно, колкото и да дишаш. Преди месец гостувах в блога на Илиянка от Happy Twenty Something и темата беше именно Selflove /себеосъзнатата себеобич. Там си изписах живота с мнението ми по този въпрос и ако ви е интересно, може да го прочетете 🙂

Какво те вдъхновява?

Всичко. Вдъхновението може да дойде докато стоиш на бюрото в офиса и гледаш през прозореца, да мине през непознатия човек на улицата или кадър, който си видял в социалните мрежи. Истински разговор с интересен събеседник, любовта, пътешествие, човека до теб, приятели, куче. Буквално всичко, което ме заобикаля. Влизаш в профила ми и си казваш: уау, това момиче как има енергия да създава такова съдържание постоянно? Ами нямам. В 70-80% от случаите нямам мотивация или вдъхновение, не сме роботи и не става всеки ден да си кажеш – днес имам да направя такъв кадър, хайде мозък, измисли нещо гениално. В такива моменти просто се стягаш и се опитваш по твой си начин да се мотивираш, защото вдъхновението не е постоянна константа, понякога трябва да се разровиш по-надълбоко в съзнанието си, за да го извадиш на повърхността.

Ако ме питаш и дали следвам конкретни профили за вдъхновение за кадри, например, не. Единственият фийд, който няма кадър, който да не харесвам и да ми се е искало да пресъздам, е този на FlickaElisa. Всичко останало са картинки, които ми попадат от Explore частта на различни творци – обожавам да намирам странни и креативни създатели на съдържание, които се отличават от масата. Както казах, все още не съм на това ниво да се различавам тотално от общото, но ми се иска все повече да бягам от общоприетото, защото на всички ни писва да гледаме едни и същи кадри, мисли, обработки. Харесвам да има лек хаос в профила ми, който все пак да е по мой си начин подреден.

И не на последно място, бих казала още едно клише, но е вярно – когато получа съобщение от непознат, че съм го мотиварала със свой текст да направи стъпка напред, това е вдъхновение, което те кара да си припомниш…защо си започнал този блог на първо място 🙂