Coffee Talks с Иван Михалев

0
|
June 24, 2020

Представете ни се накратко:

Казвам се Иван Михалев. Журналист съм по професия, пътешественик по душа. Заедно с Елина Цанкова създадохме преди 7 години блога за открития и пътешествия „Отбивки“. Съавтори сме на книжната поредица „101 отбивки“ – пътеводители до малко известни места в България. Преди броени дни излезе най-новата книга от поредицата – „101 отбивки в София“. Това е първият не-туристически пътеводител за града.

Пиете ли кафе и какво (ако Да)?

Да, пристрастен съм към кафето, за разлика от алкохола. Денят ми стартира с минимум две чаши кафе, което си правя вкъщи, докато се подготвям за излизане. Обичам го чисто и малко по-дълго.

Как се роди идеята за «Отбивки» и по какъв начин намирате тези прекрасни места?

Идеята за блога «Отбивки» ни хрумна след едно дълго пътешествие из Родопите. Бяхме млади и влюбени. Всичко решавахме в движение. Спяхме по една-две нощи на различни места, движейки се произволно по препоръки на приятели. Бяхме изненадани и удивени от красотата на природата във Вишнево, около менадрите на Арда, Перперикон, Каменната сватба, Каменните гъби. По пътя видяхме много тракийски светилища и мегалити. Двуседмичното ни пътешествие приключи в района на Маджарово – изоставено миньорско градче, близо до границата с Гърция, където Арда образува красиви извивки, а над главата ти кръжат лешояди. Мястото много напомня на Дивия Запад. Казахме си – как е възможно да не сме знаели за тези места досега? И спонтанно решихме да направим блог, в който да разказваме на хората за нашите открития.

Кои са вашите любими «Отбивки» и защо ?

Много са, но ако трябва да посоча само няколко, те всичките ще са в Родопите. Тази планина е специална. Неслучайно я наричат Свещената планина. Различни цивилизации и култури са оставили своя отпечатък върху нея. Има много места с голямо енергийно поле. Както и много природни красоти, които можеш да съзерцаваш по цял ден без да ти омръзне. Но най-хубавото са хората – те са много гостоприемни и те предразполагат да се отпуснеш. С тях бързо ставаш приятел, защото ти се радват като на свое дете. Вишнево и Боровица са две от тези вълшебни места. Но има и много други – Доспат, Сърница, Девин, Триград, Широка лъка, Гела…

В момента доста хора предпочитат да пътуват в България, заради създалата се ситуация. Кои места бихте препоръчали за посещение през лятото?

Бих препоръчал диви места – далеч от населени места, сред красива природа. Такива са например родопските язовири – Кърджали, Доспат, Въча, Голям и Малък Беглик, Широка поляна… Едно от любимите ми места е местността Чатъма на яз. Голям Беглик. Там има малък полуостров с няколко цветни къщички. Идеалното скривалище от всякакъв стрес и опасности. Както се казваше в една телевизионна реклама – там нямаш връзка с интернет, но имаш силна връзка със себе си. Съседният язовир Широка поляна също предлага „швейцарски“ гледки. И, разбира се, Вишнево. То си остава голямата ни любов – мястото, в което се влюбваш от пръв поглед. Не само в Родопите, но и в България.

Кои са най-странните места, на които сте се отбивали?

Повечето са странни, но има и такива, които те карат да се дивиш – това наистина ли е България? Едно от тези места са вековните секвои в местността Ючбунар край Кюстендил. Този вид дървета са връстници на динозаврите – смята се, че са на повече от 200 милиона години. Но за разлика от динозаврите, които са изчезнали от планетата по времето на периода Креда (преди 70 милиона години), секвоите са оцелели чак до наши дни. Изумителен факт, който е достатъчен сам по себе си да ви накара да стегнете багажа и да предприемете вълнуваща експедиция. Българските секвои са „само“ на 130 години, но въпреки това са изключително впечатляващи.

Друго нереално място е вълшебното лавандулово поле, което стана корица на третата ни книга. То мигом те пренася във френския Прованс. Много хора ни питаха при появата на книгата – защо сте използвали снимка от френската провинция за български пътеводител.

Изумително място е и потопената църква на яз. Жребчево, която също бе на корицата на наша книга. Тогава още малцина бяха чували за този необикновен храм, който всяка година бива заливан от придошлите води на язовира, след което отново изплува за нов живот – една житейска метафора за силата на вярата.

Понеже имате книга „101 отбивки в София“ , можете ли да ни разкриете три такива, за които изобщо не подозираме?

Едно от тези „скрити“ места в София е Статуята на суетата – причудлива скулптура, която напомня за Статуята на свободата в Ню Йорк. Разликата е в детайлите. Българската статуя е направена от рециклирани отпадъци, а вместо факел, в ръката си държи телефон, с който си прави селфи. Авторът й Любомир Мишонов е искал да насочи вниманието на хората върху ненужните вещи, които съвременният човек потребява, които замърсяват природата и ни превръщат в консуматорско общество.

Друго малко известно място е Къщата на касапина. Тя е интересна с каменната скулптура на прасе върху оградата. Намира се в района на Женския пазар, където все още има запазени къщи от началото на 20 век. Мястото е заредено с атмосферата на Стара София. Прочетох да тази къща в мемоарите на един нейн съвременник – Крикор Асланян. Тя е била собственост на Тале Димов, български бежанец от Македония, който е бил касапин и е имал три месарски магазина в София.

Друго такова място е пространството за изкуство Swimming Pool, което се намира само на метри от жълтите павета, но малцина софиянци са чували за него. На покрива на сградата има басейн, който някога е функционирал, но сега служи единствено като декор. От терасата се открива уникална 360-градусова панорама към цяла София и Витоша. Вълшебно място!

И като финал..как съчетавате работата с удоволствието, когато пътувате?

Иска ми се да имах повече време за пътешествия. Трудно е, особено ако имаш дете. Затова последната ми книга е посветена на София – просто времето за излизане от града намаля с порасването на нашия син Александър. Грижите за него и времето, прекарани в игри, ме накараха да погледна с други очи на София – града, в който живеем. Постепенно започнах да чета и да изследвам сградите, улиците, кварталите… След близо тригодишни проучвания установих, че столицата е много интересен град всъщност. Исках да уловя скритата му красота – не тази, която обикновено се натрапва на чужденците в туристическите пътеводители. Исках да покажа невидимата прелест на София. Както казва Лисицата на Малкия принц: „Най-същественото е невидимо за очите“. Трябва да имаш други сетива, за да го забележиш. Това не е книга за туристи. Това е книга за софиянци, които имат шанса да видят града си през очите на един пътешественик.