Coffee Talks с Нели Павлова
- 0
- |
- July 31, 2020
Представи ни се накратко:
Казвам се Нели, на 27 години, родом от Пловдив. След няколко неуспешни опити около завършването на висше образование, в крайна сметка, намерих „моето нещо“ и преди 2 години завърших магистър здравна психология, а след това и клинична хранителна терапия. Имам и няколко следмагистърски специализации като едната от тях е психологични и нутриционални интервенции за хора с хранителни разстройства и затлъстяване. В момента работя върху докторантура по медицинска психология в Кing’s College London с едни от най-големите експерти в сферата, върху развитието на интервенция за отслабване за хора с псориазис и чести ментални проблеми като депресия, тревожност и емоционална нестабилност. В същото време преподавам психология на студенти 2ра и 3та година в университета, в който аз самата завърших бакалавърска степен по психология. След като работих в клиника за храносмилателни проблеми, реших да започна и частна практика, която в момента също заема голяма част от времето ми. А когато не работя се занимавам с малката ми дъщеричка- Вероник.
Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?
Кафето е неизменна част от моето ежедневие. Денят ми започва доста рано около 3:30 с кофеиново нескафе (знам, че не е най-добрата опция, но ми е любимо), тип американо- с малко топла и с много студена вода, а понякога и малко мляко. След него е ред на няколко безкофеинови нескафетa като последното, което пия е следобед, задължително с нещо сладко.
Какво е мнение ти за диетите?
Думата диета, всъщност означава начин на хранене. Но за съжаление с времето се превърна в синоним на рестриктивно хранене, което изисква план, енергия и всичко друго, но не и синхрон с вътрешните ни усещания- какво ни се хапва и какво не. Това може би показва защо мнението ми към диетите е негативно. Хората често се подвеждат от различните имена на режимите като забравят, че правилното хранене е в баланса, в количеството и в качеството. Диетите са чест повод за човек да развали тялото си и разбиранията си около храната. Също така диетите целят да объркат натурално придобитите усещания при раждането- кога сме гладни и кога сме сити. Накратко, човек няма нужда от диетуване, а от това да разбере от какво се нуждае неговото собствено тяло, което е независимо от модата около храненето или какво прави някой друг човек, на когото подражаваме.
Как храненето влияе на нашето ментално здраве?
Когато говорим за храна и ментално здраве трябва да отбележим, че връзката между тях е двустранна. Тоест, храната влияе на менталното ни здраве, но и начинът, по който се чувстваме също определя избора на храна, който ще направим. Проучванията показват, че хората, в чийто меню преобладава преработената храна са много по-склонни към депресия и тревожност, отколкото хората, които се хранят здравословно. Дори при депресирани хора промяната на начина на хранене може да подобри и дори отстрани депресивни симптоми. От друга страна е важно да разберем, че няма как да очакваме от човек, който не се чувства ментално добре да подобри начина си на хранене. Именно това е моята работа и доста често ми се случва да откажа да изготвя план за отслабване преди да разрешим други ментални неразположения. Защото, когато такъв тип проблеми останат на заден план, те определят до голяма степен успеха на човек да промени начина си на хранене, а не е изключено и да попречат на успеха му. Това е проблем, защото именно неуспехите подтикват още по-ниско самочувствие и съответно „хранят“ менталните проблеми. За съжаление в България гледаме под доста редуцирана гледна точка на проблемите около теглото, независимо от това как хората се чувстват психически. А това е в основата- всеки човек знае каква храна трябва да консумира, но не всеки го прави. Именно факта, че знанията не водят до действия, трябва да подчертаят нуждата от по-комплексен подход и съответно да спрем да вярваме, че човек има нужда от поредната диета или режим за хранене, за да нормализира теглото си.
Какви проблеми може да предизвика неправилното хранене или гладуване?
Проблемите са много- няма как да бъдат изброени, а и зависи от генетиката на човек, неговия начин на живот, към какво е предразположен. Но като цяло, първото нещо, което може да очакваме в следствие на неправилно хранене е нарушена ментална функция със симптоми на ленивост, липса на енергия, апатия и т.н. За щастие такъв тип проблеми са доста лесно повлиявани от правилните промени в храненето, в дългосрочен план човек може да се окаже предразположен към хронични заболявания.
По отношение на глада е редно да отбележим, че той има пристрастяваща функция. Доста често срещам хора, които изпитват нуждата да гладуват поради „чистотата“ и усещането за контрол, което той дава. Споменавам го, защото когато целта е да променим начина на хранене на някого към по-добро е важно да разберем каква е функцията ( позитивната и негативната) на такъв тип действие като гладуването. Гладът често води до дефицит на основни витамини и минерали, а когато е хроничен и до намалена костна маса в следствие на ниските нива на естроген в тялото. Важно е да разберем, че при неправилно хранене и най-вече глад, мозъкът не функционира нормално и именно поради тази причина може да възникнат още по-големи. А за да нормализираме мозъчната и когнитивна функция е важно да предоставим на тялото всички необходими макро (въглехидрати, протеини и мазнини) и микро (витамини и минерали) хранителни вечества.
Кои са първите признаци на хранително разтройство и към кого можем да се обърнем за помощ?
Първите признаци са, когато човек започва да инвестира голяма част от ежедневието си, планирайки какво ще яде или какво няма да яде. Когато мислите му са окупирани около храната или около нейните компенсаторни поведения като прекалено спортуване, например. След това следва и усещането за липса на свобода, храната започва да пречи на нормалното социално функциониране, започва да бъде основен фактор, който определя как се чувстваме през деня. Тоест, денят е лош, ако сме се хранили противно на разбиранията и желанията ни и съответно е добър, ако всичко е вървяло по план, а вероятно и чудесен, ако сме надминали очакванията си. Аз често представям хранителното разстройство като множество вериги, в които човек е увит. Всяка една верига представлява проблем или фактор, който придържа човек към хранителното разстройство и именно тези „вериги“ са рядко (почти никога) свързани със самото хранене.
Моят съвет към това към кого да се обърнете е следния- уверете се, че (1) имате доверие на този човек и че ви допада, все пак ще трябва да споделите голяма част от проблем, който едва ли е много коментиран. (2) винаги казвам, че просто психолог, който работи с множество проблеми не е подходящ, освен ако няма конкретна специализация за хранителни разстройства. Аз самата не работя с травми или със наркотични зависимости, например, нямам нужния опит и специализацията, която вярвам, че е необходима. (3) правилното хранене е неизменна част от възстановяването, важно е терапевтът, с когото работите да има биохимични знания, за да може да повлияе позитивно на хранителния хаос, който се е създал в организма в следствие на хранителното разстройство. Нека не забравяме, че анорексията е често придружена от аменорея, която също трябва да бъде благоприятно повлияна. Оценявам факта, че не всеки може да си позволи да работи с терапевт, затова винаги съветвам разговор с личния лекар, на който да споделите проблема и да подчертаете, че имате нужда от психологична помощ. Има и момичета, които се възстановяват самостоятелно, но това е рядко и често опитите водят до орторексия или други не-класифицирани хранителни разстройства.
Може ли да дадеш няколко съвета как да създадем добра връзка с храната и да подобрим менталното си здраве ?
За създаването на добра връзка с храната, на първо място е готовността да признаем проблема и да сме открити дори само пред себе си, че поведенията около храната пречат на нормалния живот. При момичетата и момчетата, чиито проблеми с храната се изразяват като ниско тегло, готовността то да бъде покачено е основна. Понякога е доста трудно човек да съумее да убеди себе си, че неговата стойност няма да бъде понижена с покачването на килограми, а вероятно живота ще придобие дори по-добра визия. Оттам нататък, готовността да действаме правилно са от определящо значение. И като казвам правилно, то психичната и най-вече мисловната настройка и подходът към трудни моменти ще определят успеха на опит към промяната.
По отношение на това как да подобрим менталното си здраве чрез хранене е важно да сме готови да се откажем от прекалената консумация на преработени храни (сол и захар) и да наблегнем на натуралните храни. Проучванията показват, че редовната консумация на зехтин е от основно значение както и тази на ядки и семена- тоест, храни богати на мазнини. Все пак мозъкът е 60% мастно образувание и редовният прием на полезни мазнини трябва да е приоритет. От друга страна, мозъкът е зависим от консумацията на въглехидрати, които биват преработени до глюкоза, основният източник на енергия за тялото. Може да ви шокирам, но минималния прием на въглехидрати на ден за човек, който лежи и не изразходва никаква енергия е 120 гр. С покачването на движението се покачват и нуждите. И не на последно място- протеинът, който се разгражда до аминокиселини, които са предшествениците на нервните транзмитъри, частици, които регулират настроението и менталното ни здраве. Тоест, редовният и достатъчен прием на протеини трябва да бъдат основна цел при поддържането на ментално здраве. Но тук е мястото да споменем, че всеки източник на протеин има различен аминокиселинен състав и човек трябва да приема разнообразни източници, за да набави всички необходими амино киселини. Повече за това как може да подобрим менталното си здраве чрез хранене може да намерите в подробното онлайн обучение, което създадох- thenpclinic.com. Tо обхваща последните проучвания от сферата на нутриционалната психология и психиатрия и има за цел да предостави информацията под лесна за разбиране и прилагане форма.
Понеже целта на разговора е да бъдем полезни, сподели ни нещо, което смяташ, че е такова, а сме пропуснали в разговора ни?
Важно е да започнем да гледаме на мозъка и тялото като едно цяло, а не да се опитваме да ги разделяме. Физическото ни здраве зависи от психическото, както и обратно. Ако имаме ментални смущения не бива да очакваме от тялото да функционира оптимално преди те да бъдат разрешени. И тук идва мястото на умението да бъдем добри и разбрани към себе си- такива, каквито бихме били към добър приятел. Ако се чувстваме неразположени или притеснени, самокритиката само би навредила, докато милото и загрижено поведение към самите себе си е вероятно да ни окуражи и подготви да намерим правилното решение на всеки един проблем. И последно за момичетата и момчетата, които се притесняват, че имат проблемна връзка с храната и че нещата може никога да не се оправят, това далеч не е така. Всеки един проблем има решение, само и единствено, когато човек е готов да действа, а не да чака. А плануването без активно действие изпраща грешни сигнали до мозъка, които го заблуждават, че има прогрес около проблема, което не е така. Това означава, че плановете само могат да създадат усещане за „работа“, но не и да доведат до реална такава.