Coffee Talks с Радостина

0
|
December 2, 2020

Представи ни се накратко:

Радостина Ганева, майка на две момчета, през деня работя на пълен работен ден в ИТ компания, а вечер когато ми остава време вписвам в блога и снимам. Това дали е достатъчно да обрисува човек? Предполагам, че съм много неща. Иска ми се да вярвам, че съм повече от това да съм майка и съпруга. Харесва ми да чета, да пътувам, да колекционирам рецепти, да съм навън с децата, да майсторим неща заедно. Обичам хубавото кафе и мога да се нарека гурман по душа, защото обичам да ям вкусно. С годините се задълбочава, предполагам, заради пътуванията и достъпа до повече и разнообразна храна.

Пиеш ли кафе и какво (ако Да)?

Да, обожавам капучино. Преди няколко години бяхме на бариста курс в Копенхаген. Бях любопитна да науча повече за кафе културата, за специалното кафе, какво е и как се приготвя, а какво по-хубаво място от Копенхаген, в който кафе културата е на съвсем различно ниво. Вълнуващо е, че и в България вече има такива места, които предлагат специално кафе и все повече хора избират качеството и подкрепят кафе от честна продажба от малки ферми.

Профилът ти в Инстаграм е комбинация от вълнуващи пътешествия, аромат на прясно изпечени сладки и щастливи усмивки на семейството. Как успяваш да съчетаваш всичко това?

Трудно. Тук е момента да се засмея. Както казах веднъж, сигурно не съм особено добра в нито едно от нещата, които правя, но поне влагам цялото си сърце. Аз съм доста деен човек, не стоя на едно място и се радвам, че съм подхванала много неща. Не би ми харесвало да е по-различен начин. Последните години пътуваме по-съзнателно, подбирам местата, които искаме да посетим, опитвам се да вникна, да науча повече. Обикаляме много, което ми дава цялостна картина на мястото, но обичам да разпитвам местните, да разбера повече.

Няма как да не те попитам за пътуванията…слабост са ми. Кои са най-незабравимите ти пътешествия?

Тасмания определено ни отвя, заради дивите простраства, суровостта, природата. 45% от цялата територия на острова е национални паркове. Толкова много диви животни имат, че когато пътуваш сутрин виждаш блъснати на пътя всякакви по-дребни и по-едри животни изпречили се на пътя на шофьорите през нощта. Имат страхотни сирена, вина и изобщо храната е на едно друго ниво там.

Скандинавия ми харесва, заради нагласата им за живота, заради любовта им към дизайна, към добре изработени неща, хюга усещането, начина им на живот, любовта към природата и прекарване на времето навън.

Южна Африка също ми е фаворит. Има невероятна природа. Толкова различно място, заради историята, наслоените конфликти, смесицата на различни култури, изразителна, драматична природни дадености.

Изобщо има страхотни места, Италия – по-малките места, по на юг. Лисабон и Португалия, заради слънцето, храната, спокойствието, водата.

Ситуацията, в която се намираме може би ни накара да преоткрием родните ни местенца, би ли споделила някои любими, които препоръчваш да се видят?

Да, предполагам е трудно за всички, които намират удоволствие в пътуването. Любими места: Ковачевица и района. Има доста хубави пътеки, места за разходка. Местност Чатъма, язовир Голям Беглик е за по-диво къмпингуване, тъй като се стига дотам по 45 минути черен път.

С. Гела, в Родопите. Изобщо Родопите са много специално място за всички, които поне веднъж са били там. Има някаква енергия, дива красота.

С какво се гордееш?

С това, че с голяма последователност и упоритост, които не е типични за мен, в крайна сметка се научих да снимам добре, като за любител. С гледане на клипчета и четене, достигнах до момента, в който съм доволна от постигнатото, но затова ми трябваха 10 години и много опити.

И като за десерт, имам един любим въпрос от „Kitty Talks“:

Преди ни питаха какви искаме да станем като пораснем, ти успя ли да сбъднеш детската си мечта? Ако сега те питат: Какъв искаш да се събудиш утре?

Не знам каква искам да се събудя утре, но харесвам живота си. Харесвам нещата, които са ми се случили и имам планове да направя още много неща, но ако утре го няма за мен, ще съм доволна и на това, което съм постигнала досега. Много ми се иска да се захвана с някаква социална кауза, нещо, което да остави следа. Мисля, че идва момент в живота на човек, когато осъзнава, че е смъртен и че иска да прави нещо за другите, да е социално отговорен. Може би звучи прекалено утопично, но мисля, че това е в плановете ми за това каква искам да бъда утре.